миролю̀бие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Стремеж към съхранение на мира и мирните отношения.
Грешни изписвания (3)
- меролюбие
- мерулюбие
- мирулюбие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ми-ро-лю-бие | |
|---|---|---|
| членувано | ми-ро-лю-би-е-то | |
| мн.ч. | ми-ро-лю-бия | |
| членувано | ми-ро-лю-би-я-та |