миролю̀бец
—
съществително име, мъжки род
(тип 8a)
Значение
мн. миролю̀бци, м. Лице, което се стреми към запазване на мира.
Грешни изписвания (7)
- меролюбец
- меролюбиц
- мерулюбец
- мерулюбиц
- миролюбиц
- мирулюбец
- мирулюбиц
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ми-ро-лю-бец | |
|---|---|---|
| непълен член | ми-ро-лю-бе-ца | |
| пълен член | ми-ро-лю-бе-цът | |
| мн.ч. | ми-ро-люб-ци | |
| членувано | ми-ро-люб-ци-те | |
| бройна форма | ми-ро-люб-ци | |
| звателна форма | ми-ро-лю-бе-цо | |