миро

Речник на българския език

мѝро — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Благовонно масло, употребявано в християнските обреди.

Грешни изписвания (1)

  • миру

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ро
членувано ми-ро-то
мн.ч. ми-ра
членувано ми-ра-та

Връзки