миопия

Речник на българския език

мио̀пия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Успоредните лъчи след пречупване от окото се пресичат пред ретината, т. е. окото е по-силно пречупващо. Образът на предмети, разположени на разстояние 5 m и повече, се виждат неясно.

Грешни изписвания (11)

  • миопиъ
  • меопеа
  • меопеъ
  • меопея
  • меопиа
  • меопиъ
  • меопия
  • миопеа
  • миопеъ
  • миопея
  • миопиа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-о-пия
членувано ми-о-пи-я-та
мн.ч. ми-о-пии
членувано ми-о-пи-и-те
звателна форма