миньорство

Речник на българския език

миньо̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Занятие на миньор 1 .

Грешни изписвания (3)

  • меньорство
  • меньорству
  • миньорству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ньор-с-т-во
членувано ми-ньор-с-т-во-то
мн.ч. ми-ньор-с-т-ва
членувано ми-ньор-с-т-ва-та