миньорен

Речник на българския език

миньо̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

миньо̀рна, миньо̀рно, мн. миньо̀рни, м. Минорен.

Грешни изписвания (3)

  • меньорен
  • меньорин
  • миньорин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ми-ньо-рен
непълен член ми-ньор-ния
пълен член ми-ньор-ни-ят
ж. р. ми-ньор-на
членувано ми-ньор-на-та
ср. р. ми-ньор-но
членувано ми-ньор-но-то
мн. ч. ми-ньор-ни
членувано ми-ньор-ни-те