миньо̀р — съществително име, мъжки род (тип 7a)
Значение
мн. миньо̀ри, м. Лице, което работи в мина, рудник; рудничар.
прил. миньо̀рски, миньо̀рска, миньо̀рско, мн. миньо̀рски. Миньорска лампа.
м., само ед. Минор.
мн. миньо̀ри, м. Лице, което поставя мини или ги обезврежда; сапьор, миночистач.
прил. миньо̀рски, миньо̀рска, миньо̀рско, мн. миньо̀рски. Миньорска лампа.
м., само ед. Минор.
мн. миньо̀ри, м. Лице, което поставя мини или ги обезврежда; сапьор, миночистач.
Грешни изписвания (1)
- меньор
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ми-ньор | |
---|---|---|
непълен член | ми-ньо-ра | |
пълен член | ми-ньо-рът | |
мн.ч. | ми-ньо-ри | |
членувано | ми-ньо-ри-те | |
бройна форма | ми-ньо-ри | |
звателна форма | ми-ньо-ре |