минохвъргач

Речник на българския език

минохвърга̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. минохвърга̀чи, м. Войник, който обслужва минохвъргачка.

Грешни изписвания (15)

  • менофаргач
  • менофъргач
  • менохваргач
  • менохвъргач
  • менуфаргач
  • менуфъргач
  • менухваргач
  • менухвъргач
  • минофаргач
  • минофъргач
  • минохваргач
  • минуфаргач
  • минуфъргач
  • минухваргач
  • минухвъргач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-нох-вър-гач
непълен член ми-нох-вър-га-ча
пълен член ми-нох-вър-га-чът
мн.ч. ми-нох-вър-га-чи
членувано ми-нох-вър-га-чи-те
бройна форма ми-нох-вър-га-ча
звателна форма