минор

Речник на българския език

мино̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Едно от ладовите наклонения, чийто акорд се състои от малка терца и е с тъжен напев.

Грешни изписвания (1)

  • менор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-нор
непълен член ми-но-ра
пълен член ми-но-рът
мн.ч. ми-но-ри
членувано ми-но-ри-те
бройна форма ми-но-ра
звателна форма —

Връзки