минновзривен

Речник на българския език

минновзривен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • миновзривен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мин-нов-з-ри-вен
непълен член мин-нов-з-рив-ния
пълен член мин-нов-з-рив-ни-ят
ж. р. мин-нов-з-рив-на
членувано мин-нов-з-рив-на-та
ср. р. мин-нов-з-рив-но
членувано мин-нов-з-рив-но-то
мн. ч. мин-нов-з-рив-ни
членувано мин-нов-з-рив-ни-те