минитенис

Речник на българския език

минитенис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ни-те-нис
непълен член ми-ни-те-ни-са
пълен член ми-ни-те-ни-сът
мн.ч. ми-ни-те-ни-си
членувано ми-ни-те-ни-си-те
бройна форма ми-ни-те-ни-са
звателна форма