министър-председател

Речник на българския език

минѝстър-председа̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

минѝстър-председа̀телят, минѝстър-председа̀теля, мн. минѝстър-председа̀тели, м. Председател на министерски съвет, на правителство; премиер.
прил. минѝстърпредседа̀телски, минѝстърпредседа̀телска, минѝстърпредседа̀телско, мн. минѝстърпредседа̀телски. Министърпредседателски пост.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-нис-тър-п-ред-се-да-тел
непълен член ми-нис-тър-п-ред-се-да-те-ля
пълен член ми-нис-тър-п-ред-се-да-те-лят
мн.ч. ми-нис-тър-п-ред-се-да-те-ли
членувано ми-нис-тър-п-ред-се-да-те-ли-те
бройна форма ми-нис-тър-п-ред-се-да-те-ли
звателна форма ми-нис-тър-п-ред-се-да-те-лю