мини

Речник на българския език

1. мѝни — съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • мине

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ни
членувано ми-ни-то
мн.ч. ми-ни-та
членувано ми-ни-та-та

2. мѝни — наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • мине

3. мини — мн. ч.

мини е производна форма на мина (мн. ч.).

4. мини — повелително наклонение, ед. ч.

мини е производна форма на мина (повелително наклонение, ед. ч.).

Връзки