минзухар

Речник на българския език

1. минзуха̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. минзуха̀ри, (два) минзуха̀ра, м.
1. Пролетно полско цвете с жълт цвят и игловидни листа.
2. Есенно полско цвете с лилаво-сини или пъстри цветове и игловидни листа; кърпикожух.

Грешни изписвания (3)

  • мензохар
  • мензухар
  • минзохар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мин-зу-хар
непълен член мин-зу-ха-ра
пълен член мин-зу-ха-рът
мн.ч. мин-зу-ха-ри
членувано мин-зу-ха-ри-те
бройна форма мин-зу-ха-ра
звателна форма

2. Минзуха̀р географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Мензохар
  • Мензухар
  • Минзохар