минен

Речник на българския език

мѝнен — прилагателно име (тип 79)

Значение

вж. мѝна

Грешни изписвания (1)

минин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч.	м. р.		ми-нен
		непълен член	мин-ния
		пълен член	мин-ни-ят
	ж. р.		мин-на
	ж. р.	членувано	мин-на-та
	ср. р.		мин-но
	ср. р.	членувано	мин-но-то
мн. ч.			мин-ни
мн. ч.		членувано	мин-ни-те

Връзки

Вход