минаване

Речник на българския език

мина̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • менаване
  • менавани
  • менавъне
  • менавъни
  • минавани
  • минавъне
  • минавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-на-ва-не
членувано ми-на-ва-не-то
мн.ч. ми-на-ва-ния
членувано ми-на-ва-ни-я-та