мимика

Речник на българския език

1. мѝмика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мѝмики, ж.
1. Движение на лицевите мускули в съответствие с изживяваните чувства и настроения; гримаса.
2. Изкуство да се изразяват чувства и мисли чрез движение на лицевите мускули.
прил. мимѝчески, мимѝческа, мимѝческо, мн. мимѝчески.

Грешни изписвания (3)

  • мимека
  • мимекъ
  • мимикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ми-ка
членувано ми-ми-ка-та
мн.ч. ми-ми-ки
членувано ми-ми-ки-те
звателна форма

2. мимика — ед. ч. непълен член

мимика е производна форма на мимик (ед. ч. непълен член).

3. мимика — бройна форма

мимика е производна форма на мимик (бройна форма).