микроклимат

Речник на българския език

мѝкроклѝмат съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Особености на климата върху малка част от земната повърхност.
2. Прен. Отношения, установили се в група хора, в колектив.

Грешни изписвания (3)

  • микроклимът
  • микруклимат
  • микруклимът

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мик-рок-ли-мат
непълен член мик-рок-ли-ма-та
пълен член мик-рок-ли-ма-тът
мн.ч. мик-рок-ли-ма-ти
членувано мик-рок-ли-ма-ти-те
бройна форма мик-рок-ли-ма-та
звателна форма