миграция

Речник на българския език

мигра̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. мигра̀ции, ж. Преселване (от едно населено място в друго или от една държава в друга), преместване (на животни от едно място на друго).
прил. миграцио̀нен, миграцио̀нна, миграцио̀нно, мн. миграцио̀нни.

Грешни изписвания (11)

  • меграцеа
  • меграцеъ
  • меграцея
  • меграциа
  • меграциъ
  • меграция
  • миграцеа
  • миграцеъ
  • миграцея
  • миграциа
  • миграциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. миг-ра-ция
членувано миг-ра-ци-я-та
мн.ч. миг-ра-ции
членувано миг-ра-ци-и-те
звателна форма