мигла

Речник на българския език

мѝгла — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мѝгли, ж. Ресниците на клепачите. Дългите ѝ извити мигли трепнаха като крилца на пеперуда.

Грешни изписвания (1)

  • миглъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. миг-ла
членувано миг-ла-та
мн.ч. миг-ли
членувано миг-ли-те
звателна форма —

Връзки