мечтателство

Речник на българския език

мечта̀телство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Качество или проява на мечтател.

Грешни изписвания (7)

  • мечтателству
  • мечтатилство
  • мечтатилству
  • мичтателство
  • мичтателству
  • мичтатилство
  • мичтатилству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. меч-та-тел-с-т-во
членувано меч-та-тел-с-т-во-то
мн.ч. меч-та-тел-с-т-ва
членувано меч-та-тел-с-т-ва-та