мечкар

Речник на българския език

мечка̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

мечка̀рят, мечка̀ря, мн. мечка̀ри, м. Човек, който води опитомена мечка и я кара да играе.
прил. мечка̀рски, мечка̀рска, мечка̀рско, мн. мечка̀рски.

Грешни изписвания (1)

  • мичкар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. меч-кар
непълен член меч-ка-ря
пълен член меч-ка-рят
мн.ч. меч-ка-ри
членувано меч-ка-ри-те
бройна форма меч-ка-ри
звателна форма меч-ка-рю