мече

Речник на българския език

мѐче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

и мечѐ, мн. мѐчета и мечѐта, ср.
1. Дете на мечка. Мечката роди три мечета.
2. Прен. Разг. Покрит с козина валяк за боядисване.

Грешни изписвания (1)

  • мечи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-че
членувано ме-че-то
мн.ч. ме-че-та
членувано ме-че-та-та