механотехника

Речник на българския език

механотехника съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ха-но-тех-ни-ка
членувано ме-ха-но-тех-ни-ка-та
мн.ч.
членувано
звателна форма