метър

Речник на българския език

1. мѐтър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. мѐтри, (два) мѐтра, м.
1. Основна единица за дължина в десетичната мерна система, която е равна на 100 сантиметра.
2. Предмет за определяне дължината чрез измерване, койтое разграфен на сантиметри. Сгъваем метър.
Квадратен метър. — Единица за площ.
Кубически метър. — Единица за обем.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • метар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-тър
непълен член ме-тъ-ра
пълен член ме-тъ-рът
мн.ч. мет-ри
членувано мет-ри-те
бройна форма ме-тъ-ра
звателна форма

2. мѐтър съществително име, мъжки род (тип 10) редактиране

Значение

мн. мѐтри, (два) мѐтра, м.
1. Основна единица за дължина в десетичната мерна система, която е равна на 100 сантиметра.
2. Предмет за определяне дължината чрез измерване, койтое разграфен на сантиметри. Сгъваем метър.
Квадратен метър. — Единица за площ.
Кубически метър. — Единица за обем.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • метар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-тър
непълен член ме-тъ-ра
пълен член ме-тъ-рът
мн.ч. мет-ри
членувано мет-ри-те
бройна форма мет-ра
звателна форма