1. метрополитѐн — съществително име, мъжки род (тип 7)
Значение
мн. метрополитѐни, (два) метрополитѐна, м. Метро.
Грешни изписвания (15)
- метрополетен
- метропулетен
- метропулитен
- метруполетен
- метруполитен
- метрупулетен
- метрупулитен
- митрополетен
- митрополитен
- митропулетен
- митропулитен
- митруполетен
- митруполитен
- митрупулетен
- митрупулитен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | мет-ро-по-ли-тен | |
---|---|---|
непълен член | мет-ро-по-ли-те-на | |
пълен член | мет-ро-по-ли-те-нът | |
мн.ч. | мет-ро-по-ли-те-ни | |
членувано | мет-ро-по-ли-те-ни-те | |
бройна форма | мет-ро-по-ли-те-на | |
звателна форма | — |
2. метрополитѐн — прилагателно име (тип 79)
Значение
мн. метрополитѐни, (два) метрополитѐна, м. Метро.
Грешни изписвания (15)
- метрополетен
- метропулетен
- метропулитен
- метруполетен
- метруполитен
- метрупулетен
- метрупулитен
- митрополетен
- митрополитен
- митропулетен
- митропулитен
- митруполетен
- митруполитен
- митрупулетен
- митрупулитен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед. ч. | м. р. | мет-ро-по-ли-тен | |
---|---|---|---|
непълен член | мет-ро-по-лит-ния | ||
пълен член | мет-ро-по-лит-ни-ят | ||
ж. р. | мет-ро-по-лит-на | ||
членувано | мет-ро-по-лит-на-та | ||
ср. р. | мет-ро-по-лит-но | ||
членувано | мет-ро-по-лит-но-то | ||
мн. ч. | мет-ро-по-лит-ни | ||
членувано | мет-ро-по-лит-ни-те |