метро

Речник на българския език

метро̀ — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. метра̀, ср. Градска подземна или надземна електрическа железопътна линия; метрополитен. Пътувам с метро.

Грешни изписвания (1)

  • митро

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мет-ро
членувано мет-ро-то
мн.ч. мет-ра
членувано мет-ра-та

Връзки