метох

Речник на българския език

1. мето̀х съществително име, мъжки род (тип 16) редактиране

Значение

мн. мето̀си, (два) мето̀ха, м. Малък манастир, разположен в населено място, който е клон от друг манастир или жилище за монаси.

Грешни изписвания (1)

  • митох

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-тох
непълен член ме-то-ха
пълен член ме-то-хът
мн.ч. ме-то-си
членувано ме-то-си-те
бройна форма ме-то-ха
звателна форма

2. метох — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

метох е производна форма на мета (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).