метонѝмия
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. метонѝмии, ж. Спец. Езиково явление и стилна фигура, при които една дума се заменя с друга поради съществуваща връзка между понятията.
прил. метонимѝчен, метонимѝчна, метонимѝчно, мн. метонимѝчни.
прил. метонимѝчен, метонимѝчна, метонимѝчно, мн. метонимѝчни.
Грешни изписвания (23)
- метонимеа
- метонимеъ
- метонимея
- метонимиа
- метонимиъ
- метунимеа
- метунимеъ
- метунимея
- метунимиа
- метунимиъ
- метунимия
- митонимеа
- митонимеъ
- митонимея
- митонимиа
- митонимиъ
- митонимия
- митунимеа
- митунимеъ
- митунимея
- митунимиа
- митунимиъ
- митунимия
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ме-то-ни-мия | |
|---|---|---|
| членувано | ме-то-ни-ми-я-та | |
| мн.ч. | ме-то-ни-мии | |
| членувано | ме-то-ни-ми-и-те | |
| звателна форма | — | |