методизъм

Речник на българския език

методѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

рел. Протестантска секта, основана през 1729 г. в Оксфорд от англ. свещеник Джон Уесли (Jphn Wesley, 1703—1791) с цел съживяване на Англикаската църква, чиито привълженици били наречени „методисти“, заради редовните им молитвени навици и методичното изучаване на Библията, както и заради редовните им грижи за социално слабите.

Грешни изписвания (7)

  • методизам
  • метудизам
  • метудизъм
  • митодизам
  • митодизъм
  • митудизам
  • митудизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-то-ди-зъм
непълен член ме-то-диз-ма
пълен член ме-то-диз-мът
мн.ч. ме-то-диз-ми
членувано ме-то-диз-ми-те
бройна форма ме-то-ди-зъ-ма
звателна форма