метлар

Речник на българския език

метла̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

метла̀рят, метла̀ря, мн. метла̀ри, м. Човек, който прави метли и ги продава.

Грешни изписвания (1)

  • митлар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мет-лар
непълен член мет-ла-ря
пълен член мет-ла-рят
мн.ч. мет-ла-ри
членувано мет-ла-ри-те
бройна форма мет-ла-ри
звателна форма мет-ла-рю