метла

мн. метлѝ, ж.
1. Връзка, сноп от някои растителни стъбла, която се използва за почистване, за събиране на смет.
2. Растение, от което най-често се изработват тези предмети.
• Зад метлата. — В неизгодно положение, на последно място.
• Ще играе метлата. 1. — Ще има служебни промени.
2. Ще бият някого.