метис

Речник на българския език

метѝс — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. метѝси, м.
1. Дете от мъжки пол, родено от брак между родители от различни раси; мелез.
2. Дете от мъжки пол, родено от брак между европейци и индианци.

Грешни изписвания (1)

  • митис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-тис
непълен член ме-ти-са
пълен член ме-ти-сът
мн.ч. ме-ти-си
членувано ме-ти-си-те
бройна форма ме-ти-са
звателна форма —

Връзки