метеор

Речник на българския език

метео̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. метео̀ри, (два) метео̀ра, м.
1. Спец. В астрономията — неголямо небесно тяло, движещо се в междупланетното пространство, което при навлизане в атмосферата изгаря; падаща звезда.
2. Прен. Всяко нещо, което се появява внезапно, предизвиква ефект и изчезва.
прил. метео̀рен, метео̀рна, метео̀рно, мн. метео̀рни.

Грешни изписвания (3)

  • метиор
  • митеор
  • митиор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-те-ор
непълен член ме-те-о-ра
пълен член ме-те-о-рът
мн.ч. ме-те-о-ри
членувано ме-те-о-ри-те
бройна форма ме-те-о-ра
звателна форма