метафора

Речник на българския език

мета̀фора съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мета̀фори, ж. Спец. Стилна фигура, изразяваща се в преносна употреба на думите и словосъчетанията поради аналогия, сходство, сравнение и др.
прил. метафорѝчен, метафорѝчна, метафорѝчно, мн. метафорѝчни.
прил. метафорѝчески, метафорѝческа, метафорѝческо, мн. метафорѝчески.

Грешни изписвания (7)

  • метафоръ
  • метафура
  • метафуръ
  • митафора
  • митафоръ
  • митафура
  • митафуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-та-фо-ра
членувано ме-та-фо-ра-та
мн.ч. ме-та-фо-ри
членувано ме-та-фо-ри-те
звателна форма