место

Речник на българския език

место̀ — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. места̀, ср. Място.

Грешни изписвания (1)

  • мисто

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мес-то
членувано мес-то-то
мн.ч. мес-та
членувано мес-та-та

Връзки