мѐсец — съществително име, мъжки род (тип 7)
Значение
м., само ед. Разг. Луната или видимата част от нейната повърхност. На небето светеха месецът и звездите.
мн. мѐсеци, (два) мѐсеца, м. Всяка една от дванайсетте части, на които се дели годината. Няколко месеца живя при родителите си.
прил. мѐсечен, мѐсечна, мѐсечно, мн. мѐсечни. Месечна вноска.
мн. мѐсеци, (два) мѐсеца, м. Всяка една от дванайсетте части, на които се дели годината. Няколко месеца живя при родителите си.
прил. мѐсечен, мѐсечна, мѐсечно, мн. мѐсечни. Месечна вноска.
Грешни изписвания (1)
- месиц