месец

Речник на българския език

мѐсец съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Разг. Луната или видимата част от нейната повърхност. На небето светеха месецът и звездите.



мн. мѐсеци, (два) мѐсеца, м. Всяка една от дванайсетте части, на които се дели годината. Няколко месеца живя при родителите си.
прил. мѐсечен, мѐсечна, мѐсечно, мн. мѐсечни. Месечна вноска.

Грешни изписвания (1)

  • месиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-сец
непълен член ме-се-ца
пълен член ме-се-цът
мн.ч. ме-се-ци
членувано ме-се-ци-те
бройна форма ме-се-ца
звателна форма