мерло

Речник на българския език

мерло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мер-ло
членувано мер-ло-то
мн.ч. мер-ла
членувано мер-ла-та