мера

Речник на българския език

мера̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мерѝ, ж. Разг. Незаета от земеделски култури общинска земя, определена за пасище.

Грешни изписвания (3)

  • меръ
  • мира
  • миръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ра
членувано ме-ра-та
мн.ч. ме-ри
членувано ме-ри-те
звателна форма —

Връзки