менторски

Речник на българския език

мѐнторски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • менторске
  • ментурске
  • ментурски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мен-тор-с-ки
непълен член мен-тор-с-кия
пълен член мен-тор-с-ки-ят
ж. р. мен-тор-с-ка
членувано мен-тор-с-ка-та
ср. р. мен-тор-с-ко
членувано мен-тор-с-ко-то
мн. ч. мен-тор-с-ки
членувано мен-тор-с-ки-те