мента

Речник на българския език

мѐнта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Тревисто растение с ароматни цветове и листа, използвано при стомашни болки.
2. Алкохолна напитка с аромат на мента.
прил. мѐнтов, мѐнтова, мѐнтово, мн. мѐнтови. Ментови бонбони.

Грешни изписвания (1)

  • ментъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мен-та
членувано мен-та-та
мн.ч. мен-ти
членувано мен-ти-те
звателна форма