менестрел

Речник на българския език

менестрел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-нес-т-рел
непълен член ме-нес-т-ре-ла
пълен член ме-нес-т-ре-лът
мн.ч. ме-нес-т-ре-ли
членувано ме-нес-т-ре-ли-те
бройна форма ме-нес-т-ре-ла
звателна форма