менгеме

Речник на българския език

мѐнгеме съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. мѐнгемета, ср. Уред за закрепване на предмети чрез стягане по време на обработката им; преса.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • менгеми
  • менгиме
  • менгими

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мен-ге-ме
членувано мен-ге-ме-то
мн.ч. мен-ге-ме-та
членувано мен-ге-ме-та-та