меломан

Речник на българския език

мелома̀н съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. мелома̀ни, м. Страстен любител на музиката и пеенето.

Грешни изписвания (3)

  • мелуман
  • миломан
  • милуман

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ло-ман
непълен член ме-ло-ма-на
пълен член ме-ло-ма-нът
мн.ч. ме-ло-ма-ни
членувано ме-ло-ма-ни-те
бройна форма ме-ло-ма-ни
звателна форма ме-ло-ма-не