мелничар

Речник на българския език

мелнича̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

мелнича̀рят, мелнича̀ря, мн. мелнича̀ри, м. Човек, който притежава мелница или работи в нея.
прил. мелнича̀рски, мелнича̀рска, мелнича̀рско, мн. мелнича̀рски.

Грешни изписвания (3)

  • мелнечар
  • милнечар
  • милничар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мел-ни-чар
непълен член мел-ни-ча-ря
пълен член мел-ни-ча-рят
мн.ч. мел-ни-ча-ри
членувано мел-ни-ча-ри-те
бройна форма мел-ни-ча-ри
звателна форма мел-ни-ча-рю