мелница

Речник на българския език

1. мѐлница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мѐлници, ж.
1. Предприятие за мелене на зърно. Ветрена мелница.
2. Машина за ръчно смилане на зърна. Мелница за чер пипер.
същ. умал.. мѐлничка, мн. мѐлнички, ж.
прил. мѐлничен, мѐлнична, мѐлнично, мн. мѐлнични. Мелничен камък.
Сражавам се с вятърни мелници. — Боря се с въображаеми, несъществуващи пречки.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • мелнеца
  • мелнецъ
  • мелницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мел-ни-ца
членувано мел-ни-ца-та
мн.ч. мел-ни-ци
членувано мел-ни-ци-те
звателна форма

2. Мѐлница географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Мелнеца
  • Мелнецъ
  • Мелницъ