мекичар

Речник на българския език

мекича̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

мекича̀рят, мекича̀ря, мн. мекича̀ри, м. Който прави и/или продава мекици.

Грешни изписвания (3)

  • мекечар
  • микечар
  • микичар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ки-чар
непълен член ме-ки-ча-ря
пълен член ме-ки-ча-рят
мн.ч. ме-ки-ча-ри
членувано ме-ки-ча-ри-те
бройна форма ме-ки-ча-ри
звателна форма ме-ки-ча-рю