мебел

Речник на българския език

мѐбел — съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

ж., неизм. или мѐбели само мн. Едра стайна покъщнина (маси, гардероби, легла и др.). Завод за кухненска мебел. Мека мебел.
прил. мѐбелен, мѐбелна, мѐбелно, мн. мѐбелни. Мебелен завод.


мн. мѐбели, (два) мѐбела, м. Общо название на всеки отделен предмет от стайната покъщнина.

Грешни изписвания (1)

  • мебил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-бел
членувано ме-бел-та
мн.ч. ме-бе-ли
членувано ме-бе-ли-те
звателна форма —

Връзки