мащерка

Речник на българския език

ма̀щерка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Нискостеблено растение с дребни листа и силен аромат, което се използва като билка.

Грешни изписвания (7)

  • маштерка
  • маштеркъ
  • маштирка
  • маштиркъ
  • мащеркъ
  • мащирка
  • мащиркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-щер-ка
членувано ма-щер-ка-та
мн.ч. ма-щер-ки
членувано ма-щер-ки-те
звателна форма