маца

Речник на българския език

1. ма̀ца — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ма̀ци, ж. Гальовно название на котка.

Грешни изписвания (1)

  • мацъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ца
членувано ма-ца-та
мн.ч. ма-ци
членувано ма-ци-те
звателна форма —

2. Ма̀ца — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Мацъ

3. маца — сег. вр., 3 л., ед. ч.

маца е производна форма на мацам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. маца — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

маца е производна форма на мацам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. маца — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

маца е производна форма на мацам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки